Пустинни бури мислите ми разпиляха.
Унищожават ме
– стихиите на Пясъчната памет...
А след като са вече разрушили
устоите на моето съзнание,
насочват се безмилостно
към дълбините на душата,
оставяйки единствено след себе си
зловонен, но неповторим...
Дъхът зловещ на Самотата!...
© Стефан Чобанов Всички права запазени