Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
30.03.2019 г., 10:56 ч.

Пустиня 

  Поезия » Друга
732 7 30

В пустинята самумът

слънцето подгони

чупи му лъчите

в пясъка ги скри

облакът стихиен

надеждата прогони

керван от бедуини

онемял стои.

Дюните се движат

в пустинната утроба

и раждат се вълни,

свистят неземни сили 

втурват се напред

необуздани, търсят гроба

на Фараона, обрекъл ги

да бъдат страж

на каменните мегалити.

Всичко в миг утихва

пустошът проблясва

тайна на жреците

нейде е зарита

само в дълбините

сянка се прокрадва

Душа на Фараона

в пирамида скрита.

 

Март,2019г

Варна ,Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Руми,всички ширини си имат своите тайни и красоти.Благодаря че си усетила онази загадъчност която се крие в природните потайности.
  • Винаги съм се възхищавала на тематиката в стиховете ти, Гавраиле, толкова е разнообразна! Беше ми приятно да се разходя из пустинята, усетих онази загадъчност, която няма как да ми се случи по европейските ширини! Благодаря!
  • Поздрав и на теб,Ели!
  • Подвижните пясъци в пустинята ме понесоха! Поздрави, много хубав стих!
  • Благодаря за добрите думи,Миночка!
  • Да рисуваш с думи си е талант, харесах и го преживях!
  • Поздрав и на теб,Катя!
  • Хареса ми творбата ти , Гавраил!Поздравления!
  • Благодаря ти, Еси и аз се радвам че сподели моята страница!
  • Радвам се, че сподели с нас, Гавраиле! Завладяваш!
  • Пепи,коментарът ти ме впечатли с този поетичен образ.Прашинки сме но живи.Благодаря ти!
  • "Сили дай ми да продължа,
    докогато съм тука,
    ще съм и смях, и сълза,
    прашинка-живинка
    от тази Земя!"
    ние сме живИнки - живи прашинки, но сме живи - с души и сърца, които надмогват и физическо, и суета!
  • Стойчо,природата ни е създала и винаги ще изпитваме респект пред нея!
  • Катя,,нещо неповторимо и толкова незабравимо.
  • Когато слънцето се превърне в едно размазано розово петно и вятър дипли пясъчни тайни, разбираме колко сме нищожни пред величието на природата...
  • Еха! Гавраил! Пустинна буря! Видях я и я усетих! Бърррр... Страшна е!
  • Дочка,винаги намираш точните думи за коментар.Хубава съботна вечер!
  • Магично усещане и красива образност!
  • Пепи,казват че очите са пътечките към душата.А може би и тя ми е прошепнала нещо.
    Благодаря ти!
  • Иржи,и двете явления си имат своите страхове.Но за морските бури ние сякаш по сме подготвени още от детските години.От легендите,приказките на близките ни хора.Но другото е толкова различно.Сякаш връхлита от нищото,пълна безнадежност и пак потъва в нищото.А за пирамидите,пред тях е безсилно въображението,защото нищо не е така както сме си го представяли.
  • Гледала съм го по тв, видях го отново с твоите "очи"!
  • Щом наистина на живо си го преживял това явление,остава да кажеш в сравнение с морска буря,кое е по-страшно и има ли безнадежност,когато си "вътре"?Като описание дори е страшно...А всеки мечтае да види пирамидите !
  • Красимира,благодаря ти че погледна в моята Пустиня!
  • Благодаря за живата картина Гавраил... Дюните се движат
    в пустинната утроба
    и раждат се вълни...И те отнася вълната в този свят!
  • Силви,исках и вие ,моите приятели да усетите невероятните изживявания на тази гледка и мислите които пораждат.Зглежда съм успял!
  • Надя,удоволствие е когато можеш да осъществяваш мечти.А още по-голямо когато поне част от тях можеш да подариш на своите приятели!
  • Благодаря за пътешествието, думите ти пренасят. И аз като Надето. Поздрави.
  • Пренесе ме там, където от 100 години мечтая да отида. Благодаря!
  • Благодаря ,за посещението.Усещането ми бе също когато го видях!Хубав слънчев ден!
  • Магично е!
Предложения
: ??:??