Когато лазурният бряг ме захласне
и с плискане роши морето брегът,
когато на люляк отнякъде лъхне
и бавно на мрака предаде се денят;
 
Кога корморанът спусне се ниско,
над пасаж черноморски сафрид,
а делфинът, окъпан в златисто,
от залеза скрит, зад каменен рид;

Кога по хоризонта заскача
във танц със други делфини,
сякаш космически валс
от рой добри херувими!

Когато луната със сребърен сърп
прореже със хлад небесата
и своята нежна премяна
провеси със лъч по водата –

в пътека светлината превръщам
и поемам по морската шир -
там, делфините дето се гонят,
за да бъда техен пастир!