Бяла пясъчна лилия в дюните край морето.
Сутрин бягах и я търсех с поглед.
Докосвах листенцата и пиех росата.
"по-интересно ми е има ли и какъв аромат?
защото си представям нежен и много упойващ".
Бяла пясъчна лилия.
Туарег и коне.
Вълнува ме.
Търся Я.
Виждам лицето и'.
Орхидея и кактус.
Излъчване.
Белота и пясък.
Упорита и чиста.
***
Има ли аромат?
Аромат е тялото и'.
Има ли аромат?
Аромат са косите и'.
Има ли аромат?
Да!Нежност е.
Познаваш ли аромата на нежност?
Тя е...
Събрала аромат от вселената.
Има го в душата и'.
Очите и', кладенци в пустиня.
Туарег съм.
Конете ми са жадни.
Вика ме белотата и'.
***
Едва ли ще ме разбереш.
Тя е вдъхновението ми.
нежността ми, все е за Нея.
Пустинната бяла лилия...
Тя, Единствената и Последна...
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
Поздрави !