Пясъчни замъци

6.03.2014 г., 17:39 ч.

Поезия » Любовна

904 0 3

ПЯСЪЧНИ ЗАМЪЦИ

Бях някога пред теб на колене,
държах ръцете ти, гледах в очите ти.
Попитах: Дали можеш със мене
да доживееш до края дните си?
Ти ме погледна, помисли и каза:
Ще бъда до теб в любов и във слабост,
не ще те предам дори да лазя,
ще бъда до теб - до моята старост...
И... Тогава на теб посветих живота си,
рожба създадохме, мила -прекрасна,
с вярност заклета във гроба си
до теб аз вървях и... пораствах.
Живяхме в охолство и в бедност, и в мъка
бяха живи и цветни дните ни,
Не сме и мислели че... разлъката
един ден ще легне в очите ни!
И в този ден ти ми каза смирено,
погали с тъжен поглед лицето ми,
Не съм щастлива - вече студено е...
И замъкът пясъчен рухна в ръцете ми!...

Измамно наивен седях до огнището
със спомен за деня, в който те питах.
Останах сам, захвърлен сред нищото
и змии в сърцето ми клетки изплитат...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2014-03-08T00:46:35+02:00

Вчера пишеше "Идвам на себе си"
Явно лесно се пише това.
Но е трудно лирическия да приеме в сърцето си
празно място вместо пясъчен храм...
valqka (Валентин Василев)

2014-03-07T14:47:05+02:00

Страхотно! Какво ли не поднася този живот! Затова сме винаги на нокти ...! Поздрави!
Katriona (Кети Рашева)

2014-03-07T11:40:35+02:00

Тези неща се случват с всички ни... нужна е много сила, за да запазиш дома и семейството от разрухата. Стихът е много хубав!