Жабокът (Гедеон)
369 2157
28.07.2022 г., 18:10 ч.  

Пясък 

  Поезия
334 4 5

Светът умира... Тъжно е, нали.

Частица малка съм, която я боли.

Загледан в пясъка са хиляди съдби.

Зрънца от горди, непристъпни планини.

Раздухва вятърът в пустинята мечти.

Пресъхнал кладенец, отдавна не вали.

По пътя топки от изсъхнали треви.

Оставени на дюните са скелети коли.

Стърчат руини от бетонни пещери.

Така е тихо, самотата ми крещи.

 

Светът умира... Само пясъкът остава...

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! Предупреждаващ стих! Добре поднесен стих! Друг свят ще се роди!
  • Благодаря ви, коментиращи. Не го погребвам света аз, това се получава след задружни усилия.
  • Много тъжен пейзаж си нарисувал, Вал! Но светът едва ли ще умре, поне не скоро! Иначе, творбата ти е чудесна!
  • Не умира, Докторе...
    Просто преминава в друго „ агрегатно” състояние.
  • Пясък.... Зрънца от горди, непристъпни планини! Харесах!
    Все пак и ние сме такива. Звездите и пясъка са неизброими!
Предложения
: ??:??