И ръб на пропаст виждам в ясен ден.
Над нея остри върхове белеят.
Усещам страх, но нещо вътре в мен
ми казва: надникни без страх във нея.
Далече долу блъска се река
и върши свойта работа вековна.
Откъртва песъчинки от брега,
надолу носи ги в игра съдбовна.
И осъзнах над дивата река,
че аз съм песъчинката сред нея.
И да приема, и да отрека,
е все това. Да плувам не умея. ...