Една истинска история…
Бе променлива и коварна пролет –
след слънце жарко – нов полярен мраз:
и хора, и дървета, птици в полет
оказаха се в ледената власт.
Отпадаха крилете обледени,
студът превръщаше дъха в кристал.
Останаха, от бурята свалени,
стотици щъркели в капана бял.
Но … още ден и пролетта се върна
с надежди, с цвят и влюбени ята,
усмихна се и с топлина обгърна
дочакалите този миг гнезда…
И закипя животът трескав, буден –
навсякъде – пера и клечетак,
от птичи песни в делника отруден
трептеше въздухът до късен мрак.
Един единствен щърк кръжеше плахо
над празното, раздърпано гнездо.
Бе сам, че някъде стихиите приспаха
в снега единствената му любов.
А в пълните гнезда сред шум и врява
виж, люпят се надежди в светъл труд.
Самотен, често щъркът прилетява
над тях, настръхнал като че от студ.
Поглеждат подир него жаловито
и щъркели, и хора – и дотам.
А дните бързат, времето отлита,
щъркът разбира – вечно ще е сам.
Но чувства той – не бива да остава
гнездото празно – туй е божи ред,
в едно яйце светът се пресъздава,
животът се придвижва по-напред.
И тъй в два дни гнездото попристегна –
намери сродна, сиротна душа.
Как тихичко в гнездото тя полегна
и колко дълго ви се той, кръжа.
Отдъхна си природата щастливо,
гнездото ръсна с ябълков прашец,
усмихна им се мило, закачливо
и прати им попътен лек ветрец.
© Венета Всички права запазени