12.01.2017 г., 10:45 ч.

Пълнолуние 2 

  Поезия » Друга
448 1 4

ПЪЛНОЛУНИЕ 2
Р. Чакърова 

 

Счупено скърца луната, 
в погледи звездни скована. 
И заглуши тишината... 
Само стихът ми остана 

 

виснал насън като орис, 
сплетена в бяла магия... 
Пак ли сънувам, че с хора 
и с таласъми се бия???... 

 

Някой изгубен почука. 
От векове не заключвам... 
Ти и дъжда от капчука –
само това ми се случва. 

 

Много е, толкова много! 
Но пък насън не боли... 
(Пак съм на разпит пред Бога...) 
Ще закъснея – вали... 

 

Лондон 12/01/2017 '  01:48

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??