На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят.
И впива корените - вени,
отравя даже и пръстта.
Отминат ли го отвратени,
си мисли: Как ще отмъстя!
Но ти върви, очи не свеждай,
към бурен някакъв си там.
Дори и да таи надежда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация