Първа пролет пукна,
но не за нея.
И часовникът удари тежко,
сякаш бе последна среща.
Беше рано сутринта.
Слънцето едва изгря.
А в прегръдките ми топлина,
бе оставила една жена.
С последни сили и полу
трепкащо сърце - глава на долу сведе
и издъхна в моите ръце.
Обичам те, бабо!
© Памела Всички права запазени