Това е първият ми стих!
Неопитно написан, но силно искан!
Стихове да пиша, да изливам
свойте мисли и мечти на лист...
Това обичам аз да правя, когато
ми тежи или от щастие сърцето забързано тупти!
Повярвам ли достатъчно, че го умея
ще предложа и на някой друг време
да намери, да го прочете...
Пък дано открие мъничко утеха
в няколкото написани от мене редове.
Когато някой нещо силно иска, а не
вярва, че ще го има... тогава нещото
остава там в далечината с неразперени
криле... и много тъжно, че не му е
никой път напред показал!
Това опитах да направя - с първия
си стих, да покажа пътя на нещото,
което силно искам!
© Анита Димитрова Всички права запазени