В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...
Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...
Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация