yotovava (Валентина Йотова)
2640 22345
7.12.2022 г., 9:39 ч.

Първопричина за самотата 

  Поезия » Философска
554 0 3

ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА САМОТАТА

 

Раздай на тишината думи –

дълбоко в нея ще потънат.

В мълчанието помежду ни

понякога е много тъмно.

 

Каквото трябваше – написах,

което премълчах – не струва.

Все нейде ще намеря пристан

на свечеряване през юли.

 

И няма дълго да се мая –

до смърт съм вече уморена.

Мечтая си за скромна стая –

в която да съм приютена.

 

Да смъкна дрипавата кожа,

покрила мрачните ми страсти.

Дали – се питам – е възможно

животът да е само щастие?

 

Знам много къщи без прозорци.

Дори живея във такава.

Спести фалшивите възторзи.

Ефир е гонената слава.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Дали - се питам - е възможно животът да е само щастие?" Едва ли, в трудностите научаваме ценни уроци и разбираме какво е щастие.
  • Превъзходно. Въздействащо! Браво!
  • "Sic transit gloria mundi!", са казали древните. Твоята слава е тук и сега, за ужас на посредствениците.
Предложения
: ??:??