31.10.2017 г., 10:08 ч.

Пъстроока 

  Поезия » Пейзажна
795 4 15
По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен
играе, не кротува
а после се замисля
обзета от тъгата.
В косите ѝ златисти
жълти минзухари
свили се в листенца
слана да не ги попари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Предложения
: ??:??