По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен
играе, не кротува
а после се замисля
обзета от тъгата.
В косите ѝ златисти
жълти минзухари
свили се в листенца
слана да не ги попари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.