6.05.2020 г., 20:27 ч.

Път 

  Поезия » Друга
1249 1 12

Бе впита в ходила снага,

превръщаща се в прах.

Живял бе милиард лета

сред смелост и сред страх,

 

че някой ден ще полети

и той с човеците по него,

тъй както кротко си пълзи

с беззвездното си его

 

към онзи блясък непознат,

превзел маслинените нощи,

с копнеж, оставащ вечно млад

и ненаситно молещ се за още,

 

когато приземи дъждът

въздишката на светлината

връз локвичката от сълзи,

изплакана от пътник недочакан...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??