тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
17.03.2008 г., 22:31 ч.

Път и истина 

  Поезия » Философска
546 0 5
Пътят починал от нас, изстинал,
с израз надежден, невинен,
с вик, пленен от умора и нега,
поглед от студ - раздрал и ридал,
и върху обвивка на обвивката ни,
сякаш ум обрекъл орисно-гибелно.
Пътят починал неметен и немит,
на хартия чертан - отлетяла,
сред хаос от таланти стърчал.
Търсим го у нас. Той нахалост мълчи.
Странно, блестящо Пътят ни гледа,
свят му се завива през сълзи,
а в белите брези времето е спряло
и в хиляди очи мъдрост е изтляло.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен стих!Прегръдки,Мариолче!
  • Хареса ми!Много хубаво!поздрав!
  • Малко е под въпрос дали го разбрах... Но... страшно ми хареса...
  • ,,а в белите брези времето е спряло
    и в хиляди очи мъдрост е изтляло.''

    Много ми хареса!
    Поздрави, Мариолче!
  • Пътят...все го търсим...а той блести в очите ни...
    Приказно казано и написано...мислех си къде е спряло времето...
    в бели приказни брези...във нечии сълзи...красота си сътворила!
    с много обич, мила Мариолче.
Предложения
: ??:??