Опитват се мъглите
да ме обвият в тъмнина.
На път са и нощите
да ме лишат от светлина.
И този бурен вятър
от мен откъсва семена.
Животът е театър
с различни даже имена.
А аз на тази сцена
не искам вече да съм там
и в роля извратена
да се измъчвам още сам.
Ще ги издухам с мисъл
мъглите в моята душа
и ще потърся смисъл
по пътя нов да не греша.
Ще свалям и луната
да свети в мене през нощта,
а скришом семената
ще слагам в пазвата-пещта.
И тука да покълнат
на топличко във мойта гръд.
Аз вече съм погълнат
към себе си да търся път.
© Никола Апостолов Всички права запазени