Очертан от мъртви есенни листа
път се вие - ти го следваш денонощно.
Този път е път към вечността,
на безброй стремежи е едничка рожба.
Сълзите потискани от твоите очи потичат
и се превръщат във дълбоки езера,
но душата ти надолу не повличат...
Ще останат тук и жажда нечия ще утолят.
Слънце гони сенките с лъчи сребристобели.
Мракът пък разбужда съвестта.
Птиците летят нагоре, смели,
че омръзнало им е от нашата земя. ...