Очертан от мъртви есенни листа

път се вие - ти го следваш денонощно.

Този път е път към вечността,

на безброй стремежи е едничка рожба.

Сълзите потискани от твоите очи потичат

и се превръщат във дълбоки езера,

но душата ти надолу не повличат...

Ще останат тук и жажда нечия ще утолят.

Слънце гони сенките с лъчи сребристобели.

Мракът пък разбужда съвестта.

Птиците летят нагоре, смели,

че омръзнало им е от нашата земя.

А под шумата на есента се крие

този дълъг път към вечността.

Дали пък няма някой да завие

към неоткритата и чудна Обетована земя?