tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
25.09.2015 г., 1:28 ч.  

Път ми покажи 

  Поезия » Друга
617 0 11

Завинаги във мене ще живееш.
Ти още дишаш. Чувам ти дъха.
В съня ми идваш. Молиш да излея
мъката събрана във сълза.
Ръждивите вериги да разкъсам
сърцето ми затегнали със злост.
Черните си дрехи да изхвърля
неканени превърнали се в гост.
Та Вярата отново да завърна,

заключена в душата що скимти,
с любов животът идващ да прегърна.
кошмарът да изтрия без следи.
Тъй мило ми подреждаш тишината,
загрижено повтаряш: "Не плачи!
Недей да страдаш. Тук съм, в необята.
С душа ме погледни, а не с очи."
Как искам да повярвам, че те има,
че само миг божествен ме дели
от твоят свят където няма зима.
Аз чакам, сине. Път ми покажи!

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много трогателно!
  • Останах впечатлен от силата да думите в стиха! Поздрави!
  • Бог да ти дава сили и кураж!
    Невероятно силен стих!
    Благодаря!
  • Благодаря ви!
  • Таня!!! Топло те прегръщам!
  • Без думи...
  • Стих, изплакан от душата ти, Таня! Силна си! Бъди! А звездичката на Тишо нека винаги осветява пътя ти!
  • ...!!!
  • Мила, Таня, приемай думите, защото са реалност пристигнала до тебе
    с любов.Аз ги приемам като мисловно послание достигнало до нас.
    Казвам ти го от личен опит. Те са по-живи от нас.Прегръщам те!
  • Благодаря ти!
  • "С душа ме погледни, а не с очи."

    Тук е разковничето, Таня! Просто трябва да го направиш.
    Аз контактувам с моите мъртви. Вярно е, че става предимно в сънищата ми, където те се визуализират. Но е имало случаи да ги усещам и наяве около себе си, просто като присъствие с неоспорима самоличност.

    Това е едно от най-хубавите стихотворения написани от теб за сина ти!
Предложения
: ??:??