17.09.2023 г., 21:19 ч.

Път в нощта 

  Поезия » Пейзажна
594 4 6

 

 

Една антена под звездите

е стълбицата ми към тях;

лозите като лабиринти

са вплели своите стебла.

 

Аз тръгвам без да зная нищо

за тази сребърна страна;

от стълб самотен като лампа

огрява пълната луна.

 

Комин със къдрава опашка

ми сочи пътя разлюлян.

Остава да стои на стража --

аз тръгвам към звездите сам.

 

                         януари 1990 г.

                         гр. Сливен

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Стойчо!
  • Харесва ми!
  • Благодаря ти, Пепи, много ми е приятно, че ти харесва! Младежът още живее в мен; наскоро пак бях студент, тъй като имахме среща...Благодаря, Мария, важното е, че си харесала точно това стихотворение! И вече се запознахме...
  • Лъчо, аз май съм сгрешила, мислейки, че пиша коментар на Младен, но ти също заслужаваш похвала. Просто ти се извинявам за грешката в името!
  • Очарователно е, Младене! Аплодирам те!👍
  • Поздравления за младежа, който преди толкова години го е написал и го е съхранил, за да ни го сподели!
    Антена, стълбица, "лозите вплели своите стебла."...
    Много музикален стих!
Предложения
: ??:??