Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо
за тази сребърна страна;
от стълб самотен като лампа
огрява пълната луна.
Комин със къдрава опашка
ми сочи пътя разлюлян.
Остава да стои на стража --
аз тръгвам към звездите сам.
януари 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени