Пътешествие

Пътешествие животът е.

Ден всеки разстояние е, което да изминеш трябва.

Там в него ти живееш с чувства, мисли, настроения.

Плачеш малко, радваш се, тъгуваш.

Денят-отсечката е от пътя само!

Нищо фатално-крайно няма.

Ако чувстваш нещо силно, тежко, временно е то.

Не прибавяй ти към него, не отбавяй.

Ще премине, ще отмине.

На поста жизнен се намираш ти.

В мига-момента тоз - генератор ти на ток си.

Лошо, казваш - да - ти сега на други служиш.

А когато друг на поста дойде, ще живееш ти.

Трудът, когато върлото изкачваш, светлина за друг човек е. За други същества.

Щастието, радоста да се заслужат трябва.

Пътешественик си ти и във време и пространство.

Ще дойде деня друг и нов - друго там ще бъде всичко.

Не се привързвай, не желай да бъде комфорта постоянен.

Фаза той е и момент награден.

На вчерашния ти труд.

Съзнателен бъди - и просто пътешествай.

Дай внимание нужно, леко претърпявай.

В името на радостта от спускането ново.

Изкачваш се и трудиш се - тъгуваш.

Спускаш се - радостта при теб гостува.

Равновесен ти бъди, и почти безгрижен.

Радостта е неизбежна, и тъгата също.

Временни са двете, на махалото моментни положения.

Не акцентирай, не преувеличавай ако нужда няма.

А нужда щом усетиш, там орел стани.

Кат орел могъщ спусни се - извърши, направи, вземи си твоя добив.

Необусловен силно ти бъди - свободен.

А иначе - орел, и вълк и мечка.

Находчив, подвижен, маневрен - танцувай и не бой се.

Гонят ли те - бягай, дават ли ти - вземай.

Хитър, ловък и находчив е Велес.

Като мечка горска, първо бяга той и мисли.

После мерки взема, наказва-възпитава.

Сее той навреме - строго в срок.

Пак строго и доволно жъне.

Слава на Велес.

На Лесничея слава.

Некапризни скромни те са.

Да живеят искат, но и действат, действат!

Различно в дните разни те живеят,

пълнота въвеждат.

Ура

Лесничея