Мила бабо, прочети ми

книжката за царя Лъв.

Казват, сред животните

в джунглата е пръв.

Ето, лягам си в леглото,

целият съм в слух.

Зная, няма да откажеш

на послушния си внук.

Баба книжката разтвори,                                 

с листи тихо зашумо̀ли.

Аз пък, над картинките надвесен    

и от благия ѝ глас понесен,

насред джунглата се озовах.

Ей така! Без капка страх!

………………………………

Гледам, в гъстите гори

слънчев лъч едва струи.

От дърветата като на люлки

две - три весели маймунки

се люлееха на лиани,

гонеха се, хапваха банани.

Замеряха се с кокосови орехи.

Крещяха, с очи се кокореха.

Защо ли? Не питайте!

С две думи, не бяха възпитани!

Рошави, лепкави, сърдити,

цяла седмица немити!

Майка им се намръщи и каза:

Мисля, че ви трябва истинска баня.

Стига сте скачали от клон на клон.

Идете, намерете чичо ви слон.

Той с хобота душ ще ви направи.

Хубаво се изкъпете,

за да сте чисти и здрави.

Взеха сапун и чиста хавлия,

но по пътя, нова дяволия

им светна в главата.

Вместо към слона, поеха към реката.

Не погледнаха в ляво, ни в дясно,

има ли враг, дали е опасно?

Едната преброи до три

и скочиха в мътните води.

Видя ги тънкокрака антилопа

и викна: На вас дъската май ви хлопа!

Животът май не ви е мил?

Тук дебне често ... крокодил.

Но кой ли, кой ли слуша?

От съвети им било дошло до гуша.

Сбра се цяло стадо от хипопотами.

(за непослушните маймуни разбрали).

Джунглата тресе се! Шум и олелия!

Дочу ги и жирафът с дълга шия,

който вижда всичко отдалече.

Приближи се и загрижено им рече;

Маймунки, вие сте в беда!

Ще се превърнете на крокодила

в любимата храна!

И ето, във водата нещо шава,

плува бавно, наближава...

На клона кацна папагал

наметнат с шарен, перест шал,

и закрещя: Не виждате ли риска?  

Блести сълза в окото, крокодилска...

А зебрата в раирана пижама

прошепна тихо: „В затвора заслужава

да влезе този крокодил!

Той в джунглата със никой не е мил!“

Но ето, най – накрая,

на помощ се притече старата Боа.

Като въже снагата си опъна,  

обви ги, за да не потънат

и бързо ги изтегли от дълбоката вода.

На две пънчета, вместо трибуни,

виновно нашите маймуни

чакат мокри, изплашени, виновни,

да ги смъмрят животните сериозни.

Царят Лъв пристъпи на брега

и с мощен глас сърдито изрева!

„Маймуни, кой ви дава право

да лудувате така вироглаво

и да подлагате живота си

на риск опасен?

От днеска нека да съм ясен!

В джунглата има закони

за всички жители достойни!

И за да оцелеем в нея

ще изпълнявате всяка повеля!

Първо на мама и татко!

После на цялото братство!“

Маймунките засрамени поука си взеха

и към дома послушни двете поеха.

………………………………..

Мила бабо, прочети ми пак

книжката на твоя смел юнак!