22.03.2013 г., 20:49 ч.

Пътя на душата 

  Поезия » Друга
418 0 0
И ето, този ден дойде,
душата ми лети към небесата,
глас нежен тихо я зове
и тя го следва в тишината.
Възнася се високо във простора,
жадувайки да види светлина,
обикаля цялата вселена
и чувства се свободна и сама.
Лети, лети душата ми, не спира,
иска да намери радостта,
питам я къде отива:
''Да се слея с вечността''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
  • Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Още произведения »