Умът и душата ни бяха различни...
Вървяхме, понесли си кръста на рамо.
Към чуждата болка не сме безразлични,
но своята болка ний чувствахме само!
* * *
Преминах отново пътеки трънливи,
където сме с тебе пътували двама!
И късах от себе си спомени живи...
възпявайки твоята, моята драма!
И търсех местата, където съдбата,
незнайно защо ме от тебе раздели...
Но може би тъй си решила с душата... ...