Пътят до Итака...

Величествен е Океана,

разкошен е живота там –

а с много вяра разпиляна:

е и Религия, и храм!...

Над разлюляното пространство

населено от ветрове́ –

Духът на свободата страстно

с легенди вечни ме зове́!...

От изток вятър и от запад,

от север също, и от юг –

кръстосани във необята

с моряците държат ме тук...

С мистериите вечни вечер

оставам абстинентно аз –

абстрактен, просто като глетчер,

в това величие на - Страж!...

Но случваше се да копнея,

почти не знаейки – защо

и роден дом да омилее

в сетивното ми пиршество́...

... Тогава прокълнах в моряка –

наивността да бърка с блян!...

– О, път безкраен до Итака,

не си ли вече извървян!...

27.11.2019.