Когато си далеч и смръщен,
и хлад те перва през лицето
едничка топлинка в сърцето,
остава мисълта за вкъщи.
Когато си сред чужди хора,
далеч от близки и роднини,
в съня сред китната градина
душата пее пак - на двора.
Когато сред безброй пътеки
не спираш да се луташ сам.
А най-накрая ще откриеш там, че всеки носи своя кът в сърцето.
Когато срещаш дом отворен ...