Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст.
Падам като бизкрила птица.
Ръцете с които хващах светлината,
сега са уморени, изчезват като пясък.
Всяка надежда отлетя с вятъра,
превърнах се в поредната кукла без душа и разум.
Изгнилите цветя на твоите амбиции,
осакатяващия страх да направиш избор. ...