30.11.2012 г., 14:09 ч.  

Пъзел 

  Поезия » Друга
598 0 1

Пъзел


 

През пръстите ми все тъй изтича в долината на отминалите спомени,

просяк в скута на отминалото, тихо там прошепвайки, проклинайки.

През мислите ми спотайват се безвременните скулптури на призраци,

патос на фосилите от сънища към кръстоносен преход в бъдещето.

 

И на шепи длани съзерцание, покълвам там в бездушевно обаяние

из мрак от пепел, прах и наказание, възкръсвам в пъклено дихание.

 

Не търсете господ в религия, че ще разочаровате него и себе си.

Макар да търсих в мъгла сгърчени дървета от пейзажите минало,

пътувайки уж далече от мене си, пак себе си преносих в отвъдното.

 

Аз за миг видях мъглата сподвижна, губеща се в пълнолунни облаци

и през мъгливите клони, просейки шепа светлини за себе си в тъмното,

намирайки себе си - търсейки в тъмното, бог открих за себе си в бъдеще.

 

Потърсете божественото в себе си, а не си губете времето

 и ако намерите нещо по пътя си в бъдеще,

споделете, за да прогледнете!

© Слав Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??