Пъзел от ветрове
Пъзел от ветрове
Обичах те безумно. Полудявах.
Намирах все по-трудно сутринта.
Обичах те горещо като залез,
не исках да си спомням за света.
В ръцете му сме пламнали снежинки.
В очите му сме мрачен звездопад.
В дома му сме изгубени калинки,
които пак самички ще заспят.
Безкрайно са широки тишините.
В сърцето на света е студ и дим.
Единствено в съня на висините
изгубваме страха си да летим.
Последвай ме. Обичам те безумно.
Понякога ще бъда тъмен лед,
но твоите мечти ще ме стопяват
в едничкия и невъзможен ред,
на който са ни учили звездите.
В смеха ти пак се ражда днес света.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
anahataroot (Зигфрид В.), РосиДимова (Росица Димова), благодаря за милите думи!
-
Красива любов!Поздравления!
-
Красота!
-
Благодаря ви, да имате много вдъхновен и хубав ден!
-
Има нещо магично в такава любов!
Посрещната с любов, тя възкръсва!
Отмината,тя изпепелява!
Поздравления за творбата, Йоана! -
Великолепна и щедра поезия даряваш, Йоанка! Благодаря ти!
-
Поздравления!
-
Прекрасно е, Йоанче!
-
vega666 (Младен Мисана), благодаря много!
-
Четейки това твое стихотворение, Йоана, осъзнах съвсем ясно колко много ми е липсвала поезията ти, защото напоследък ти спря да публикуваш в сайта. Надявам се това прекрасно стихотворение /едно от най-добрите ти/ да е само начало на нова творческа серия от поетични изяви! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
