ще те завия в най-дългото любовно изречение
в което събираш вятър от
портокалова кора изписана
със черно
ще ти събера пашкулите
сините
на сънищата затворени
във венециански прозорец
гледащ към изгрев и вода без име
пеперудите събудени ще пусна
в косата ми от януари
когато стъпваш в лист
и спомен на душа сънуваща зелено
ще те удавя в река
минаваща за малко оттук
е така
и ако
разголи до смърт всяка
тежка дума понесла себе си на юг
в среда от зима
скрила тишина си в D (mia) и събота
животът започва в изречение с лилава рокля
заключила в раменете си
гладни за Бъдеще истини
в което четеш името си
отзад напред
ще те завия в най-дългото любовно изречение
с портокалов сантимент
изписан с черно
на дъното от D и вятър
започващ името ти с мен
ще те
*обичам
© Зорница Николова Всички права запазени