Работиш ли до късно в петък вечер
над интелектуалния продукт,
ще те смущават мисли отдалече —
от бащин край долитнали дотук —
родът ти че се бори, но загива,
ограбен и от свои, и отвън.
Съдбата му безмилостна, горчива,
в съзнанието екне като звън —
по бойните полета да умира,
враждувал със съседите безспир,
и къс по къс Родина да събира,
където внуци да живеят в мир.
А внуците му на гурбет в чужбина
продават сивото си вещество
и, с честен труд намерили поминък,
се вписват в едно чуждо общество,
доказват му, че расли на здрав корен,
те могат пак света да удивят
с идеи нови или с прочит втори,
с талант и мисъл да се утвърдят.
© Владимир Костов Всички права запазени