Той става рано, в четири без пет,
очите мие с ледена вода.
Не се ядосва на света проклéт,
приема тихо своята съдба.
На спирка малка автобуса чака,
да го закара в " кошера" завод.
Цигара първа пали в мрака
и мисли пак за чудото живот.
Колата за боклука трополѝ,
като за разпит фарове блестят.
"Хей, ти! Сега щастлив ли си? Кажѝ!
Работник стана! Не превзе светът?" ...