14.12.2008 г., 7:36 ч.

Раждане 

  Поезия » Философска
594 0 2
Облачно небе разпъва ризи,
задъждели зеници -
оглушали спомени
неслучени.
Белег избелял,
мъглите
по раменете изтънели
на хоризонта
тигелират
слънце...
топло и мокро.
Търкулва се синевата -
загушена кротост в очите
на птиците.
Шепот на неродено под крилото.

© Мери Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??