Камбаната днеска пак бие тъжовно.
Защо ли припява във време лъжовно?
Земята остава с човечец по-малко.
Безспорен е факта, но пак си е жалко.
Събраните в църква и китки му носят.
От Господа прошка и милост му просят.
А той пък - полегнал - с усмивката лека
за друга планета се ражда човека...
© Никола Апостолов Всички права запазени