Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата.
Като стрели отровни думи ме раниха!
Крилете на духа ми без жал изпепелиха,
в миг мракът ме обгърна в прегръдките си груби…
Желание за полет душата ми загуби...
Аз знам, като Феникс чуден в мене ще възкръсне
надеждата безсмъртна и мрака ще разпръсне.
И пак сред синевата духът ми ще витае, ...