11.12.2007 г., 8:26 ч.

Рани 

  Поезия » Бели стихове
736 0 4
 

Виж гнойните рани

по цялото ми тяло,

изсъхналите разкривени крайници,

сякаш са кукли на конци,

дърпани от смахнат кукловод.

Раните си разкъсвам,

ръцете си до болка хапя,

вените си с нокри раздирам

и крещя в агония предсмъртна...

Душата ми е празна,

пустотата като огледало

стои пред моето лице

и в него виждам себе си.

Сърцето ми се преобръща

от страх и отвращение

живея в свят на призраци,

в плен на моите кошмари и сънища...

© Цецо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??