По тъмно, вечерно време
обади се пойна птица.
Къде се е запиляла,
щом ятото я отписа?
Гадя само. Не зная
каква е поредната драма.
Гнездото й още цяло,
трепери от студ в клонака.
Пророни небето сълзица,
за лятото си поплака.
И за утеха по жицата
врабци на гердан заблестяха.
© Христина Комаревска Всички права запазени