Есента...
Врата недооткрехната
към други, по-красиви светове!
През нея вижда се водата на потока
и в неговата чистота и свежест
Клио* къпе се по бялата си риза...
А зад косите и - червените листа
на плачещите над водата клони
е скрит Сатирът, който я обича.
Между дърветата - отляво на брега
стърчат самотно коловете на оградата
на пасище на чувства и копнежи...
Телът ръждясва, стадото го няма.
Минутите са есенни листа
отплавали със Лятото далеч.
Но в тези багри галещи душата
изпълнена в спокоен тих копнеж
поема пишат Радостта и Красотата!
© Ангел Милев Всички права запазени