Рано е още!... Но залезът, скрит зад баирите, чака...
Тревожи се времето – с всяка изтекла минута старее!
Зад двете стрелки се е скрило, горчиво проплаква...
Жадува за обич! За вечност нетленна копнее!
И пътят е странно замислен след дългото тичане!
Задъхва се в ритъма плах на годините лепкави,
просмукан от радост и скръб... уморен от отричане,
от тежкото бреме на вече платената лепта!
А рано е още!... Да гледаш реки как пресъхват –
със сухите пясъци, с камъни голи, безмълвни...
Да чуваш сърце на приятел как тихо заглъхва,
когато скръбта – неопята – душата ти пълни!