Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.
Хванали се под ръка,
дама с джентълмен.
Облени целите в тъга,
танцуват нощ и ден.
Луната нежно ги споглежда,
драго им се любува.
Слънцето смирено се навежда
и леко ги целува.
Самотни двамата танцуват
на безкрайната мелодия.
И тъй неспирно те танцуват
на омайната рапсодия.
© Белослава Танчева Всички права запазени