17.12.2010 г., 12:33 ч.

Рапсодия в каменно 

  Поезия » Друга
1706 0 46
Отънявам съвсем – като бебешки хрип.
И досущ като него на воля напирам.
Зад усмивките дръзки мълчание крих.
Уморих се. А свършване няма баирът.
Уморих се... Отнемам си право от днес
да завихрям торнадо в сърца немечтали;
да си кърпя едничката дрипава чест
и да вярвам в герои, любов, идеали;
да завържа каишка на куцо врабче,
да му пускам във човката вяра на капки
от очите. Докàто барут потече
и взривени, зениците милост да стапят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Предложения
: ??:??