С опънати нерви до скъсване

и с тежка от грижи глава,

със мисли, подути до пръсване,

за ден, за минута, за два...

Завърта ни вихрено времето,

връхлитат беда след беда.

Вървим към Голгота... И неми сме.

Но има надежда в това.

Надежда за светлото бъдеще,

усмивка за всички деца.

Следата след нас… Тя къде ще е?

Откъсва се детска сълза.

Къде сме и ние във времето?

Животът ни как се пиля?

Дали натоварихме с бремето

децата си, с всяка мечта?

Дано и след нас кажат хората,

достойно живя, но умря.

И нека е сладка химерата,

която ни беше мечта...

Как стигнахме гордо Голготата,

по пътя, добър или лош.

Че правилен беше животът ни –

делихме последния грош.

С опънати нерви до скъсване,

и с тежка от грижи глава,

живота си днес преосмисляме...

И колко е тежко това!...