Равносметка
Отдавна се отказах
от мечтите си.
Прогоних ги.
Безсмислени са.
Прерових
нощите и дните,
натрупани в годините.
Горчиви са.
Потърсих
хубавите мигове.
Не ги открих.
Били ли са?
Съзрях усмивката
пресилена -
лош опит да се извиниш.
Оставих вярата си
в миналото
сама
да чака
да се промениш.
И без дори
да мога да заплача -
обидата ме пресуши,
във ъгъла
на дните си оставащи
се свих,
като куче,
молещо пощада.
© Мирелла Кривчева Всички права запазени