Не мина ли животът ти напразно
в заблуди сладки - в розови мечти?
Не бе ли романтичният мечтател
наивно вярвал в приказни страни?
Не хранеше ли рехави надежди
за полети в безбрежни висоти?
Не вярва ли в химерите миражни,
в мечтите за безоблачните дни?
Уверен съм и не греша, аз зная,
живял си с чиста съвест на света
и смело устоявал си до края
достойнството си свято и честта...