Не трепват клони от тополите,
не свиват птиците гнезда,
не се усмихват вече хората,
а дните стапят се в числа.
Стареят тихо само думите –
като пътеки по речта.
Ненужни вече са албумите –
на памет вехнещи листа.
От мигове живот създаваме.
Сърца жадуват радостта.
Небе, земя – кога преставаме
да търсим път в безкрайността?
© Елена Костадинова Всички права запазени