1
Дарил си ми очи кафяви,
да виждам всяка своя грешка.
Умът– от зло добро да прави.
Уши – да слушат реч човешка.
Смирен пред Тебе коленича:
„Прости ми, Боже, греховете.
с любов душата да закича –
душата нежна като цвете!
Животът е река дълбока,
душата ми е уморена,
без път вървях и без посока, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация