Блаженство би било или товар, 

да правим равносметка на живота? 

Вересѝите към Божия кръчмар, 

баланса не оправят със банкноти... 

Размахва среден пръст и гледа страшно, 

забързана, поредната година. 

Досущ, като на дявола опашката, 

посочила - на кой да си замине... 

А всъщност знам добре, какво ме чака, 

и нямам капка страх от свойта участ. 

Аз дълго време бил съм единак, 

но в мене стръвно лае вярно куче. 

Отскоро с теб душата ми се пълни, 

но как да стана кротък и бездумен? 

Уверено вървя към своя хълм, 

на който ще умра щастлив и влюбен. 

И нека дотогава моят кръст, 

да бъдеш ти с разтворени обятия, 

а не над камъка студен в пръстта, 

да топлиш, вместо мен - разпятие... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.12.2023