yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
18.06.2022 г., 18:24 ч.  

Равносметка в три стиха 

  Поезия » Философска
270 6 10

РАВНОСМЕТКА В ТРИ СТИХА

 

Отглеждам бръчки с упоритост,

а под очите – празна пещ,

където с тъмна плодовитост

лавира утринният скреж.

 

Ръцете ми са уморени –

да мерят всичко на кантар.

От свободата си простенвам –

оказва се безмислен дар.

 

И преповивам тишината –

по-свидна ми е от дете,

защото – вярна и позната,

край мене дълго ще расте.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На един дъх!
  • Иржи, мила, то че се чувстваме млади е добре, ама като се замисля - след 3 години се пенсионирам, не че има значение, дух да има да ни крепи
  • А си толкова млада, Валя, откъде тия тъжни мисли?...Какво да кажат някои, които...са изпели песента си докрай, вече и тишината не ги плаши...Винаги ме е впечатлявал борбения ти дух! Още като студентка дъщеря ми придоби шепа бели косми и казваше "това са спомени от всеки изпит"...Та животът оставя белези- бръчки, косми, немощ...но щом сърцето си бие...
  • Благодаря, Тони,
    Иве, илюзия е да смятаме, че нещо ни принадлежи, а какво ще оставим - и то е малко илюзорно

    Прегръдки и на двете.
  • Ох, Вале, като се замисли човек- сами идваме на този свят и сами го напускаме. Болят ни пресните рани, но по различно усещаме болката. Преживяваме трагедиите си, но оставаме...Някак си, доколкото можем. И пак сме сами... Само създаденото от нас осмисля живота ни. Защото остава...Споменът за нас, прашинката от нас остава да живее. Прегръщам те!💗
  • Не се жалвам, Иве, ама все по-често се замислям . Идва един момент, когато все повече оставаме насаме със себе си. И от това няма как да избягаме.
  • Ееех, Вале!... Каква старост?! Каква самота?! Думите ти са като катедрала, носещи човещина, мъдрост и топлина.☺
  • Има тъга, но по-скоро е някаква примиреност. Остаряваме, Вале, но стиховете ти са прекрасни и ме топлят.
  • Тя се оказва накрая най-верният ни приятел май, Миночка.
  • Тази самота, как само ни стъжнява сърцата, Вале хареса ми, макар че е тъжно!
Предложения
: ??:??