линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
28.08.2015 г., 12:36 ч.

Равновесие 

  Поезия » Друга
547 0 13


Равновесие


животът

смята и премята

на правия конец

превръщането в бримка 

страстта 

изплита си въже

за люлка или примка

иглите 

се докосват и разделят

докато кълбото прежда се смалява 

в ръцете плетката расте

в иглите натежава

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Лейди
  • И да ми влезете в профила(да не ми "пуснете" вирус,че очаквам децата и внуците)-на стената съм наредила и салатки,и сърчииииица,че то друго какво му остава на човек,да не говорим за ПЕНСИОНЕРА(ката)!!Тук се казва-Наздраве и тичам,че ми изгоря...пипера!
  • Винаги правя салатка,може и малко C2H5(OH),нали няма да настъпи апокалипсиса-не съм маг,но надявам се да е нещо хубаво,Вале,а сърчице може и с "рибе-кост"?
  • На 7 септември тръгвам отново на работа.
  • Кога ти изтича забраната, Вили?! Дано да е преди 7 септември, та да имам време да се порадвам на зеленчуковото сърце.
  • Валентине-може и една апликацийка с формата сърчице-специално за теб!Като ми изтече забраната да ми се разглеждат снимките-ще ти пратя една от моите-със зеленчуци ще ги измия и излъскам преди да ги снимам,че да не е като в оня виц...Искаш ли?
  • Дадено! Ще пристигне утре. Моля те, не ме признавай за поетеса. Аз съм от тия дето ползват думите за да общуват с тях когато имат какво да кажат на някого. Благодаря Ти, Вале!*
  • Вили, от една и съща кръвна група сме. Пък и на кълбетата се радват само котките. В плетената ръчно дрешка има повече живот отколкото в кълбото. Благодаря Ти!
  • Някои са на плетка "втора,N-та"употреба...Връзвам на възли конеца в тъмното-прехвърлям бримките,намятам,докъде и за кого ще стигне плетката,престанах да пресмятам-от мое стихотворение.Поздрави,Лина!
  • Кико, Прегръщам те! Не ги мисли истините. Обещал си ми нещо. Него мисли.
  • Толкова истини в един толкова кратък стих. Прекрасно! И като се сетя за моето кълбо тръпки ме побиват. Добре, че рядко се сещам. Напред, животът е прекрасен!
  • Лена, Септ, Ева- Благодаря Ви!
  • Така е - само при мисълта, че животът тече плавно, сякаш разплиташ една безкрайна плетка..., в един момент поглеждаш ужасено..., и си казваш: повече отмина, по-малко остана...!!!
Предложения
: ??:??